Χолът, мястото в което админите се отпускат...

Засмях се и изтрих част от кръвта по лицето си с ръка.Щом така искаше да играем, така да бъде.
-Ей, малката, май въобще не знаеш коя съм, а?-казах и също я ударих.Тъй като доста често се биех с някой, ударът ми бе доста по-силен и я прати на земята.
Отново се засмях.Винаги ми беше весело когато се бия.
-Я ми покажи какво можеш, малката.Нещо слабо удряш, миличко.-арогантна усмивка се залепи на лицето ми.

- Миличко да не мислиш че ще ме надвиеш така? Хах. - с тези думи и се нахвърлих, паднахме на земята. Аз се качих върху нея и почнах да я бия. Този път удрях много силно тъй че като я оставих тя беше цялата в кръв.
- Я да видим сега кои е слабия - и казах и почнах да се смея!

По дяволите!Счупи ми носа!Сега вече нямаше да я оставя така лесно.Изправих се бавно и се отдалечих една две крачки.След това наместих леко носа си, нямаше много голяма полза, но все пак...и отново се приближих, със леко приклякане.Крака ми блъсна нейния и тя отново се озова на земята.Настъпих ръката й и натиснах леко.Все пак не исках да й я счупя или подобно.
-Стой долу, малката!-наредих аз и клекнах до нея без да отстъпвам от ръката й.
-Виж, няма да ти се дам лесно, нали?-отново се засмях, харесваше ми да "съм отгоре".

- Пусни ми ръката! - и казах и си отдръпнах ръката. - Виж мога да ти счупя още много неща! - и казах и почнах пак да я бия.
Определено нямаше шанс пред мен

Отново започна да ме налага, но аз нямаше да й стоя така.Трябваше да започна да се защитавам, нямаше да й е интересно.Бутнах я на земята и седнах върху тялото й.събрах ръцете над главата й и я ударих още веднъж със свободната си ръка.
-нали ти казах да стоиш долу, а?-извиках аз и я ударих още веднъж.

- Искаш груба игра а? - и казах яростно, хванах й ръката и я навих толкова силно че й я счупих.
Оле лее и ръката и носа браво на мен! Тя се отдръпна и аз пак почнах да я бия. Цялото й лице беше в кръв. След като я набих с юмруци, я свалих на земята и почнах да я ритам от всякаде но страшно силно. Щях да я накарам да се предаде...

По дяволите малката ми счупи и ръката?!Носа ми бяха чупили, но ръка не.Май наистина съм много нежна с нея.Сега бях на земята, а тя ме риташе.Колко кофти позиция, а?Изправих се наистина бавно, вече не чувствах ръката си, а лицето ми бе цялото в кръв.Сега и аз щях да й оставя белег или поне нещо за спомен.Докопах някакъв стол и я ударих с него така, че сега тя бе долу.Погледнах ръката си, не беше много добре.Но сега не ми се мислеше за нея.Вдигнах стола с една ръка и го стоварих върху нея.По дяволите, какво ли си мислех, та това в ръцете ми е метален стол стоварен върху главата й.май болеше, но и ръката ми също болеше.Е точно в този момент не усещах нищо, но все пак...
Погледнах я, май не мърдаше достатъчно или май на мен нещо ми ставаше.Заклатушках се и паднах върху нея.Загледах се в тавана, уоу, това място май беше наистина голямо.Очите ми започнаха да се затварят, а погледа ми да се замъглява.

Оле това момиче найстина беше лудо! Почна да ми хвърля стол! Но аз бях здрава и не се предавах лесно. Погледнах се. Нямах кръв само малко синини. После погледнах Джес. О твърдото и непобедимо момиче май почна да се предава... Понеже не исках да я оставя без последен ритник/юмрук я изправих и я ударих със всичка сила в ребрата. Почуствах и самата аз че я беше заболяло страшно много.
- Е "малката" нали щеше да ми показваш коя си? Ако това е всичко което можеш, тогава и мравка ще те победи! - казах иронично и с доволна физиономия!

Май не бях във форма днес, счупен нос, ръка, нещо ми ставаше.а тази тук не се предаваше.Май стола който оставих щеше да ми е от полза.На нея нищо й нямаше, а и аз бях тази със счупената ръка.Отново го взех и я ударих, този път по силно.беше права и аз отново я пратих на земята.Сега вече имаше кръв, бях доволна.усмивка се лепна на окървавеното ми лице.Сложих стола върху нея, така, че да не мърда много и седнах върху нея.
-Пиле, браво на теб!-казах задъхано аз.-Май съм те подценила.Но и ти мен.Няма да се дам лесно.-исках да получа нови сили, но май и двете се бяхме изтощили.
-Стой тук!-наредих й и взех телефона от чантата си, която лежеше на земята.
-Ало, пратете линейка, на .......

Преди да успее да повика линейката аз бутнах стола и тя падна удряйки си главата. Захвърлих телефона някъде далеч от нас и отидох до Джесика. Нямаше й нищо само потече още повече кръв.Аз не бях много изтощена. Тя ме беше ударила по ръката и там течеше кръв но беше все едно съм паднала. Не ме болеше. Исках да й покажа че с мен шега не бива. Взех и аз един по здрав стол и го хвърлих с много съла върху нея. Той я удари по кръка толкова силно че тя неможеше да го мръдне.Ох само как я бях подредила...

-Пиле, не ти ли омръзна играта?Мога така цяла нощ, но вече се изморих.ти също.-казах аз и хванах крака си.Боже, болеше доста!
-Знам, човек трудно се разделя с мен.-отново лепнах онази арогантна усмивка.
-Колкото и да настояваш, няма да ти се отвори парашута.
Засмях се и бавно се изправих пак.И тя и аз едва се движехме, нямаше начин да продължим с боя, трябваше да се примири и да повикам линейка.

- Миличка теб нещо очите те лъжат. Аз не съм изморена. Даже съм пълна с енергия. Предупредих те да не се закачаш с мен. Сега ще си понесеш последствията! - й казах и й хванах един пръст. Изкривих го много силно. Чу се едно силно "крак!" и го счупих и него. Чупех й всички части на тялото. Бях много ядосана. Така й се падаше. Като се заяжда с мен. После стигна едно леко бутане от моя страна за да се озове на земята. Припаднала в ужасно положение.Аз си бях много добре. Даже и много радостна. Бях спечелила!Седнах на дивана и се отпуснах...

това момиче май не беше обикновен човек.Не бях срещала толкова издръжлив човек.Признавам била съм се с много хора, къде жени, къде мъже, но никога не бях виждала такова нещо.Сякаж наистина не бе човек.
Исках да се изправя и да продължа, харесваше ми да се бия с някой, но май се бях надценила, или просто я бях подценила.И то доста!Опитах да се изправя, но краката ми поддадоха и паднах на земята.По дяволите накрая усетих болката в ръката си, а после и в пръстите.Стиснах зъби за да не извикам от болка, и погледа бързо се замъгли.Накрая не издържах и отпуснах тялото си на земята.Погледа ми зашари по тавана търсейки нещо, но нямах и представа какво.причерня ми и накрая се предадох, не можех да издържа.Отпуснах главата си и очите ми се затвориха.май припаднах, не бях сигурна, но определено болката спря и се почувствах по-добре.

А припадна. Е това беше обичайно.
- Като се събудиш, донеси нещо за ядене - й казах . Може би изглеждах безчуствена но да си призная, и аз неможех да мръдна от умора. Сигурно ако станех от дивана щях да се струполясам до Джес. Телевизора все още работеше и аз се отпуснах на дивана. Много ми се пиеше вода но... Чаках да се върнат Алекс и Бони, ако това стане някога!Видях телефона си на масичката. Напънах се и с много усилия набрах номера на Алекс.
- Алекс елате бързо имаме нужда от вас... - едва това успях да кажа и испуснах телефона. Паднах от дивана на земята...

Съзвех се. О Боже! Алекс ме целуна!Изтича навън след Бони и аз тръгнах след него.
- Какво правиш?Да не си луд? - го попитах и му одарих шамар.После нещо пак ми призля и в много лошо състояние припаднах на пода пред тях...

Когато се прибрахме на земята лежаха Джес,момичето с което се запознахме в кафето и съквартирантката ми Джен.Алекс се разкрещя и почна да се опитва да свести Джен,а аз Джес..като гледам двете досат се бяха били и ако Джес се събуди явно можех да пострадам.Стоях клекнала до Джес и погледнах към Алекс и Джен.Той я целуна.О боже..нали харесваше мен..каква идиотка съм била..да си падам по такъв.След като видях това излезнах навън.Едва се сдържах да не заплача,но не..нямаше да им позволя да ме видят,че плача..или поне не толкова скоро.Алекс излезна след мен и почна да ми се извинява и да ми каза,че ме обича.Джен крещеше така,че и аз да я чуя.Тя го попита дали е луд.
-Не е луд-казах,но и аз не бях сигорна в това.Незнах какв ода направя.
-Алекс харесвам те и..просто..да гледма как целуваш Джен..това не си беше най-прекрасната гледка-изрекох преди да се усетя,ръката ми се вдигна и одари Алекс о бузата.
-Неисках,о Алекс!-казах и сложих ръка на устата си,а след това я преместих на одарената му буза.

Той избягваше погледа ми..не беше добър знак.Джен се свести и се развика...милата и аз нямаше да съм в спокойствие ако някой ме целуне..така..ако не го харесвха де.
-Незнам какво ще правим с нея..някакви идеи?Да и кажем,че е дошла на гости и е паднала по стълбите..и си е ударила главата..за да не ни набие всички като се свести-казах и се засмях..бях говорела пълни тъпоти.Опитвах се да хвана някак погледа на Алекс..като го гледха се чуствах сигорна,а сега се чуствах в опасност.

-Изобщо не ми хареса това че ме използва за да ревнува Бони!Не съм предмет! - им изкрещях ядосана и разочерована. Качих се горе и се заключих в стаяти си. Вече беше вечер. Аз бях много разочерована от Алекс. Не го смятах за такъв, но явно съм сгрешила...

-Алекс..и аз съм разочарована.Той беше хванал ръцете ми.Пристите ни се бяха сплели.Пуснах ръцете му и тръгнах към вратата и лвезнах в къщата.На прага се обърнах към градината да погледна Алекс.Казах без думи "обичам те",но така,че да не ме види и се подпрях на вратата да го погледам.Той беше с гъб към къщата.Накрая влезнах вътре и треснах вратата.Качих се в стаята си.

След като Джен изкрещя ,че не иска да говори с никой слязох в хола.Бях си взела един пакет чипс и една кола и се настаних пред телевизора.Ако нямах съквартиранти нямаше да е така.Мамка му..идеше ми да извикам идеше ми да умра.Джен ме мрази,Алекс също.А Джес вече не беше в хола или поне аз не я виждам.Дано само не ми скочи от някъде.Ввключих телевизора на фокслайф..о да секса и града..това ми трябваше..е май ми трябваше само секс..имах цял париж на разположение.От мисли почнах да се унасям.Не беше късно,но деня беше дълаг и изморителен.Заспах на дивана.

Влязохме във вилата. О Боже! Джес държеше Бони за гърлото! Когато влязохме тя я остави и Бони се строполи на земята. Изтичах при нея...
- Бони, Бони какво ти е? Сабуди се! Събуди се моля те! - почнах да я моля. Клатих я, удрях я дори и студена вода и сипах но нищо. После видях че няма пулс.
- Бони моля те! Ако се събудиш няма да замина моля те! - и казах и легнах до нея. Защо всичко това трябваше да се случва точно на мен?
- Алекс направи нещо! Не виждаш ли че... че... - казах и почнах да плача. Тревожех се много. А Алекс си стоеше без да прави нищо. Беше все едно се е вкаменил!
- Ти си страхливец! - му казах но бях много отчаяна и не знаех какво говоря и правя.
- Повикай бързо линейка! - му викнах ядосано...

-Остави я!-извиках аз ядосано.Ако я биеше нямаше да й помогне.всички тези изблици на паника не бяха нужни.
-Не я докосвай!Остави я да лежи без да я пипаш!-наредих аз като видях, че май наистина беше сериозно.По дяволите, този път май згафих сериозно.наведох се и клекнах над Бони.Проверих пулса й, нямаше.
-Мамка му!-изкрещях аз и бутнах Джен на страна.Започнах да й правя изкуствено дишане и сърдечен масаж.на времето майка ми настоя да отида на курс за първа помощ, не съм си и мислела, че ще ни е от полза.
-Някой да викне линейка, по дяволите!-разкрещях се аз и отново продължих да се опитвам да помогна на Бони.В края на краищата тя не ми беше виновна за нищо, но...не трябваше да ми се изпречва на пътя.

- Защо го направи? Защо не дойде да се разправяш с мен? Ами ако й стане нещо? - почнах да викам на Джес.
После повиках линейка но те закъсняваха ужасно много... А Бони ставаше все по зле и по зле...
- Ако й се случи нещо заради теб... Кълна се че ще те убия! - почнах да викам отново на Джес!