Къщата на Николас Пейн

- Правил си си парти и не си ме поканил?
- Ами аз...не...просто...няма значение.
Приближих се и впих усни в нейните. Взех вазата от ръцете й и я хвърлих в коща за отпадъци. Дори не бяхме се поздравили и аз й се бях нахвърли...май тряваше да се поуспокоя малко. Отдръпнах се леко и се усмихнах чаровно..
- Здрасти...изглеждаш...страхотно.
Отново една целувка и реших, че е достатъчно, но за сега...

устните му се впиха в моите, поздрав, още една целувка и се отдалечи.защо трябваше да се дръпва?!Ръцете ми го придърпаха към тялото ми и също го целунах.Исках го и не ми пукаше колко е зает или с какво.ръцете ми се спуснаха надолу по тялото му и се спряха на токата на колана му.отделих устните си от неговите и го погледнах прведизвикателно, като прехапах едната си устна.
-Май си зает, а?По-добре да те оставя.-казах и се дръпнах назад.Може да го желаех, но старите навици си тръгваха толкова бавно и аз все още изгарях от желание да си поиграя с него.И все пак, не смятах че ще издържи много и няма да ме кара да чакам също.всички надежди вложих в него и зачаках да се хване на въдицата, а тогава и двамата щяхме да сме доволни.е, повече аз отколкото той, но все пак...

- Май си зает, а?По-добре да те оставя.
Направи една крачка назад, а аз напред. Телата ни бяха прелипени а ръцете й на началото на дънките ми. Вдигнах лееко брадичката й и целунах врата й, но там внезапно спрях, върнах се при счупените неща и казах гледайки я в очите.
- За теб...никога не съм зает, но първо трябва да почистя тук...а да...какво ще кажеш да те запозная с Вероника?

Той какво?!Сега ли ще чисти?!И какво беше това с вероника?Коя по дяволите е тя?все едно, щом иска да чисти няма да му се пречкам.
-все тая.Ще седна пък ти си чисти.май няма да получа това което исках.-казах аз и направих разочарована гримаса, докато сядах на един стол.Очите ми започнаха да шарят по тялото му.толкова много го желаех, а той ми минава с номера че трябва да чисти?и какво беше това с Вероника?коя е тя?да не би да ми е говорил за нея?Успях да потърся из "папките с информация" в главата си докато той ме разсейваше с приствието си.
и като се замисля, май ми е говорил за едно единствено момиче.за най-добрата си приятелка, с която го заварих в леглото!?!?Той сериозно ли?Иска да си говорим като приятелки с момичето което изчука?Ама той да не се шегува с мен?!
-Ник, ти сериозно ли?-промълвих едва аз, невярвайки.Та той да не очакваше да съм мила и любезна с нея, защото му е приятелка?Та той спа с нея!майната му, защо пак ми го припомня?!

Бях на път да се откажа от всичко това с чистеното и търсех в телефонния указател, фирма за почистване.
- Ник, ти сериозно ли?
- Ъм...моля?!
За какво говореше тя? Ааа..Вероника...Мамка му...сигурно не иска и да чува за нея, а аз искам да се срещат.
- Джес...аз...ами ако не искаш няма проблем...
- Виж съжелявам, че изобщо си го помислих, идеята е лоша...много лоща...извинявай.
Приближих се до стола й и хванах лицето й с ръка...още беше объркана...По дяволите защо ми е да се срещат...

–Ник, разбирам, че ти е приятелка и искаш да се разбираме, но...Все пак ти спа с нея, а аз ви заварих в леглото.-казах аз и почти не се изсмях.станах бавно и направих крачка в страни от него.Как може дори да го иска от мен?И все пак, имаше право.По добре да я познавам, отколкото да не знам срещу какво се изправям.
-Добре.нека се срещнем.-казах аз без да го поглеждам, но минутка по-късно отново се долепих до тялото му.
-Но сега нека не мислим за това, а?-поредния предизвикателен поглед и впих устни в неговите.След момент ги преместих на врата му и отново плъзнах ръце по тялото му.

- Добре. Нека се срещнем. Но сега нека не мислим за това,а?
- Да, определено няма да мислим за това...
Целунахме се и ръцете ми обиколиха цялото й тяло...беше токова...хм...такова изкушение. Устните ни се отделиха за момент и аз я поведох към спалнята ми. Влезнахме в стаята, която беше пълна трагедия и дръпнах Джес към втората стая...Тази в която спа през първата си нощ прекарана тук. На вратата не можах да издържа повече и я предърпах към мен, а устните ми се впиха за поредната страстна целувка. Влезнахме и бързо бутнах Джесика не леглото, настаних се върху нея и започнах да целувам врата й, гърдите й и корема. Когато стигнах до най-разгорещената точна от нея, изчаках и се насладих на настръхналото й тяло под мен. Реших, че ще почака още и се върнах по същия път до устните й.

Целувките му караха тялото ми да настръхва и да иска още.С бързо движение го накарах да застане под мен и притиснах ръцете му към леглото.
-Ник, Ник, Ник, да не би да си мислиш, че ще те оставя да правиш каквото си искаш ли?-арогантна усмивка и устните ми се впиха в неговите.След минутка се плъзнаха надолу и започнаха да обхождат тялото му, което само до преди малко имаше някакви дрехи върху себе си.Сега имаше само едни боксерки, които мислех скоро да разкарам от пътя си.Пръстите ми се плъзнаха надолу към члена му, но в момента в който пуснах ръцете му отново се озоовах от долу.не много приятно място, но сега не бих го отказала, когато знам че Ник е върху мен.

Тя беше върху мен, но не за дълго...след като отново се озова легнала на мекото легло, малка первезна усмивка се появи на лицето ми. Беше облечена с къс потник, за който ми трябваха няколко движения, за да падне на земята. Пръстите ми се плъзнаха изключително бавно по почти голото и тяло, а очите ми бяха приковани в нея. Стигнах до черния и панталон и го свалих, но този път значително по-бавно от потника. Гледката на тялото й ме възбуди още повече...тя беше идеална. Дясната ми ръка се плъзна по корема й и стигна до гърба й, където беше закопчалката за на сутиена й. След секунда вече тя беше само по бикини. Езика ми се спусна първо по врата й...гърдите й като леко захабах едното й зърно...корема...Цялата беше в очакване на следваща ми стъпка и напрегнатото й тяло го показваше. Усните ми се впиха в нейните за поредната страстна целувка а ръката ми спусна по тялото й като се спря между краката й...
- Отпусни се...
Казах докъто си поемах дъх...

дали трябваше да го послушам и да се оставя в ръцете му?нямаше да съжалявам, но определено не исках.Опитах се да се кача върху него, но тялото му май бе по тежко от предвиденото и не успях.Ръцете му ме караха да изпитвам неуписуемо удоволствие, но в момента се сетих за единственото нещо, което би го накарало да ме пусне и да направя желаното от мен.
-Ник..трябва да ти кажа нещо...нещо важно.-казах аз някак плахо, но всъщност вътрешно умирах от смях.той отпусна хватката си и ме загледа въпросително.
-Ами...от няколко дни....аз..ъъъ...мисля че съм бременна.-казах аз и се дръпнах от него.Май ентусиазма му замря и сега до тялото ми сенамираше някакво чучело, което не знае къде е.Май наистина прекалих този път, но пък отстрани ми бе ужасно смешно.Бутнах го на леглото и се каих върху него.
-И сега какво?-казах аз, но сега не сдържах усмивката си.надявах се да не я разбере погрешно, или всъщност точно правилно.

-Ник..трябва да ти кажа нещо...нещо важно.
Гласът и бе някак плах и предпазлив и веднага спрях с ласките.
-Ами...от няколко дни....аз..ъъъ...мисля че съм бременна.
Бременна?!?! Как?! Кога?! Хиляди мисли минаха през главата, а тя ме бутна и вече аз бях под нея.
-И сега какво?-с умивка ме попита.
- Ами...идея си нямам...ъм...кога разбра, че си пременна и направи ли с тест?
Още бях шокиран...дори и не подозирах, че може да се случи такова нещо и то сега...Тя май беше толкова щастлива колкото шокиран бях аз...може би се радваше...не трябваше ли и аз да се радвам?! Или...

беше така пребледнял, че ми стана жал за него.Май трябваше да му кажа истината?не, да го измъчвам още малко, а?Ръцете ми започнаха да галят гърдите му, но май ума му все още бе в "бебето".Започнах да се хиля и паднах настрани върху леглото.
-Аз...само...се...шегувам.-избухнах в истеричен смях и накрая успях да зърна физиономията на Ник.беше ми толкова смешен, не можех да си представя по смешна картина в целия си живот.
-само се шегувам, Ник.Не е истина.-поредната вълна смях и се изправих на земята.
-да беше си видял физиономията само.-засмях сец леко и отново седнах на леглото само че с гръб към него.

Джесика започна да се смее и ми каза, че всичко било лъже и само се шегувала.
- Моля?!
Гласа ми беше все още тих, а погледа объркан...
- Защо по дяволите се шегуваш с такива неща. Джес...това е дете...За Бога това са отговорности...не можеш да си играеш с такива неща.
Не виках, но си личеше, че тази нейна шега не ми хареса особенно...бях ядосан не за това, че се шегуваше с мен, а че беше за такова сериозно нещо.

-Стига де.какво толкова?-продължавах да се хиля, но сега много по леко.
-нали ти казах, просто шега.Не се дръж като някой дядка!-казах последното точно заради изразите които Джен използваше.исках да го накарам да се изнерви още повече и да вика.Да се ядоса и да ми го покаже!
обърнах се съвсем леко към него и отново фо погледнах.Боже, беше секси и определено не ми пукаше дали е ядосан.сега го исках толкова много...
Започнах да пълзя към него, докато накрая не се намерих върху тялото му.
-Стига си мислил за това.Нее вярно, нали?-усмихнах се някак виновно и увих устни в неговите.дълга и страстна целувка и отново се заизвинявах.Защо толкова исках да забрави?Какво толкова бях направила?Или по точно какво толкова ме караше да мисля, че направих?

- О супер, сега и ти ме мислиш за стар...
Отместих се от сладките й устни и седнах на леглото.
- Мисля, че всичко това беше грешка...мислех, че не си съгласна, че съм толкова по-възрастен от теб...явно см грешал
Гласа ми беше пресъхал и за разлика от нея, този път не се шегувах.
- Приятелката ти...Джен, беше права...ти не си за мен...
Станах от спалнатя и се облегнах на едната стена, гледайки я с мъртвешки поглед. Защо трябваше да става така? Бях ли найсти толкова стар?!?

-Стига де!Знаеш, че само се шегувах.-казах аз все още със усмивка на лице.Наистина ми бе забавно, но май той вече не се шегуваше, а говореше сериозно.
-Ти какво, сега искаш да ми го върнеш ли?исках просто да се пошегувам.А това с "дядката" отново бе шега.-казах аз с малко по сериозен тон, и все пак отново се забавлвах.Май трябваше да престана, той беше сериозен и това започваше да не ми харесва.
Станах от леглото и се приближих до него.Ръцете ми се спуснаха по тялото му, изучавайки го, а погледа ми се впи в неговия.
-Нямах нищо против, че си по-възрастен, нямам и няма и да имам.стига си се глезил и ела при мен.Може би наистина прекалих, но пък беше просто шега.Не го мислех наистина,.... нали знаеш?-казах аз и вече тона ми бе значително по сериозен и с голяма нотка на съжаление.Наистина го обидих, но нали нямаше да ми се сърди вечно...?

Не исках да се сърдя като малко хлапе, но това найстина беше жестоко...Погледа ми срещна нейния, а след малко бях е предърпал в прегръдките си.
- Джес...как ми въздействаш така? Как го правиш?
Не можех да спра да я целувам...тези нейни сладки и меки устни ме караха да я искам все повече и повече. Дръпнах я към леглото и вече нямах намерения да си играя с нея и тялото й. Целувките ми се спуснаха до бикините й и ги свалих с малко помощ от лявата ми ръка...ръката ми бавно и мъчително, обходи тялото й...Върнах се на усните й и в целувката захапах леко долната й устна...Ръцете й се бяха спуснали по мен и боксерките ми бяха при другите дрехи на пода. Проникнах в нея, но и този път като в клуба преди няколко вечери, не беше нежно...Страст и желание виждах в очите й...започнах да забързвам темпото и всеки тласък беше с една идея по-груб от предишния...видях, че ръката й се беше впила в завивките....
- Казах....отпусни....се.
Не й дадох време да ми отговори и спрях стенанията й като я целунах грубо.

Вече спря да се сърди и това толкова ми допадна, колкото и следващия му номер.Май и нежен го харесвах, но определено много повече когато е груб.тласъците му ме караха да викам, но устните му заглушаваха всеки стон.За момент ми позволи да дишам и един силен стон се изскубна от устните ми, ръцете ми стискаха толкова силно чершафите, че имах чувството че ще ги скъсам.Определено ми харесваше, но точно сега исках да спре за момент.
-Ник...Ник...-казах през целувките му и се опитах да се дръпна, но както и преди малко, тялото му не ми позволи.
Стоновете излизаха един по един, но всичко това започваше да не ми харесва.Удоволствието се заменяше с болка и исках да се махне за момент.
-Ник..спри...-казах аз, но устните му отново намериха моите и не успях да довърша.започваше да ми липсва милия Ник и определено не ми харесваше какъв бе сега.

- Ник..спри...
Спрях с грубите си движения и я погледнах със съжеление.
- Съжелявам...прекалих.
Целунах я нежно по устни те й а след дова и по шията й. Не исках да я наранявам...а точно това правех.
- Толкова съжелявам, не исках да те нараня...
Погалих леко лицето й с пръст...дясната ми ръка започна да маха косата паднала по лицето й. А устните ми галеха кожата й в знак на извинение...Какво ми ставаше?!? Защо бях толкова груб към нея?!

Той спря и започна отново да ме дарява с нежните си ласки, наистина го харесвах повече така, но пък се чувствах виновна.нямах предстаава защо, но бе така.
-Няма нищо, Ник, спокойно.-казах аз и устните ми срещнаха неговите.исках да не се отделя от мен, ръцете ми го обгърнаха и го стиснах достатъчно силно, че да съм сигурна че е при мен и не толкова че да боли.Тук ли бе момента да кажа "Обичам те"?Не мислех че някога ще се реша да го кажа.Май и сега нямаше да е така, отворих устни за да се опитам, но от там не излезе нищо и отново го целунах.

- Няма нищо, Ник, спокойно.
Не исках да се отделям от нея...исках да бъде само моя...завинаги.
- Ти си прекрасна...
Пръстите ми танцуваха върху кожата й, но за разлика от преди малко този път найстина бях нежен...Целунах рамото й и продължих към ръката й...Беше невероятна, всяка част от нея беше удивителна...Усещах как телата ни горяха когато бяха едно до друго...

- Няма нищо, Ник, спокойно.
Не исках да се отделям от нея...исках да бъде само моя...завинаги.
- Ти си прекрасна...
Пръстите ми танцуваха върху кожата й, но за разлика от преди малко този път найстина бях нежен...Целунах рамото й и продължих към ръката й...Беше невероятна, всяка част от нея беше удивителна...Усещах как телата ни горяха когато бяха едно до друго...

Нежните му ласки ме радваха толкова много, исках да не спира никога.исках винаги да е до мен.По дяволите Джес, кажи го!Кажи че го обичаш!Не е толкова трудно, само две думички са, все пак.
-Ник...аз..об..обичам те.-казах бързо аз и отново го стиснах силно.най-накрая успях да го кажа, но не беше ли тврърде скоро?Сега дори не знех какви сме.Май и за това трябваше да поговорим.И кога по подходящ момент от сега.
-Какви сме сега?-промълвих едва и не бях дори сигурна, че ме е чул.

- Ник...аз..об..обичам те...Какви сме сега?
Тя ме обичаше...сърцето заби лудо в гърдите ми...първо каза, че е влюбена в мен, а сега, че ме обича...Сега трябваше ли да й отвърна...а обичах ли я? Да,да,да,да...бях луд по нея и определено я...обичах...Вдигнах брадичката й леко към мен така, че да ме погледне...
- Аз...също те обичам...-лека целува и малка усмивка излезна на лицето ми.
- Беше ме страх да го призная...и да го кажа, а сега см толкова радостен...ти ме направи истниски щастлив...
- Ти си моя...само моята красавица, а аз съм твоя звяр.-пошегувах се и се засмях тихо.
- Какви искаш да сме...?

усминах се доволно.е, значи не бях глупачката, с която той си играе.По дяволите наистина ли нещата ставаха толкова сериозни?Липсва ми времето когато бяхме просто "приятели".Сега имаше толкова препядствия че не знех кое е истинско и кое плод на фантазията ми.
-Не знам Ник, нямам предтсвава.-започнах неуверено аз, но успях да продължа.-Беше ни толкова добре в началото...а сега...нещата стават сериозни.Или поне аз така мисля и....ами, не знам.Старх ли ме е ?Или просто не искам сериозна връзка?А защо не и двете, а?-казах и се дръпнах от него за момент.исках да не го пускам никога, но сега не можех да го прегръщам и да трърдя че не знам какви искаме да сме.Получава се някак...ами...тъпо.