Къщата на Николас Пейн

- Джес...успокой се...Няма за къде да бързаме.
Найстина беше се минало твърде малко време от както се запознахме, но нищо не можех да направя по въпроса. Аз я обичах...знам колко сериозно беше това, особенно при човек като мен, който никога не се е влюбвал.
- И аз не знам какви сме...не знам и какви искам да сме...какво ще кажеш сега да сме просто двойка...или пък не.-побързах да кажа и продължих-За мен няма проблем какви сме...дали сме само приятели, които правят секс или двойка...просто знам, че искам да съм с теб...ти реши какви ще сме от тук нататък...
Седнах до нея на леглото, но не я докоснах...погледа ми се спря на лицето й, което за съжеление не потрепваше докъто не заговори...

Ха, колко удобно аз да реша, нали?Все едно аз знам какво искам!по дяволите какво трябва да му кажа сега?!Искам ли да сме гаджета или пък просто приятели с привилегии?Мамка му, нямам представа какво искам, защо ми е толкова трудно?Не искам да си останем приятели, това не ми стига, но... готова ли съм за толкова голяма крачка като това да си го призная?Опитвам се да излъжа себе си, на него ли ще кажа тогава?Ох защо всичко ми е толкова объркано?Не може ли да бъде просто?ами...май аз си го правя сама трудно!Просто кажи че искаш да бъдете нещо повече от "приятели" и всичко ще се нареди...нали?
-Искам...ох и аз не знам какво искам, Ник.-казах тихо аз и се приближих до него.Ръцете ми го прегърнах и продължих-Но знам, че искам теб!
Устните ми се доближиха до неговите и го дарих с нежна целувка, която продължи прекалено кратко.Отдръпнах се от него и го погледнах в очите.
-Каза че искаш татуировка, какво ще бъде?-побързах да сменя темата, защото май не се чувствах добре в момента.

- Но знам, че искам теб!
Целуна ме и обви ръце около врата ми. Тези нейни устни отваряха вратите към един нов свят...един свят на страст, свобода и желание... Аз също не знаех какви трябваше да сме...но определно, не исках да сме само приятели...Щях да кажа на Джесика, че я искам да бъде само моя...да бъде само моята малка Джес...
- Каза че искаш татуировка, какво ще бъде?
- Ами...ще е съвкупност от завъртулки и знаци...доста голяма ще е и ще обхване цялата ми лява страна...
Дали не трябваше да й кажа истината...хм...не. Нека не се задълбочавам в значението на татуса си. Бях се замислил за момент, когато Джес отново започна да говори.

-Е, значи няма да мога да се радвам на толкова голяма част от теб?Жалко, но дано да си струва.-казах тихо аз и устните ми зашариха по врата му.Не го целуваха, само галеха леко кожата му, но това ме изпълваше с очакване и ми харесваше дори повече.
-Когато си направих дракона исках да бъде някакъв символ, нещо което съм преживяла...твоя има ли нещо такова?-попитах накрая аз и отделих устни от кожата му.загледах го право в очите и зачаках отговора му.Исках да разбера какво го е накарало да се татуира.Когато направих моя дракон, минавах през един период, който не искам никога да забравям и исках да запечатам върху себе си.всичките спомени и препятствия които вече минах трябваше да изобразя на гърба си.

Ъххх....разбира се, че ще пита правелния въпрос...винаги правеше така.
- Ммм...брат ми правеше много добри татуировки. Един ден мислех да си направя, а той ме гледаше с толкова голям ентусиазъм, че му позволих да я измисли и да ми я нарисува сам. Татуса който измисли беше доста по малък от този който искам сега. Основната идея беше, че всяка една чарта като цяло ще изобразява отделен проблем...отделна борба...
Ръката ми беше на гърба й и с пръст, проследяваше всяка една чертичка от дракона..
- А твоята? Какво е найното значение за теб?
Целунах нежно рамото й и тръгнах към устните си, като целувах всяка част по пътя...кожата й беше толкова нежана...не можех да спра да я галя, целувам и дарявам с различни ласки.

-Моята може би не е толкова интересна и трогваща като твоята, но ето я и нея.
Има стара древна легенда за една риба.Тя плува нагоре по водопада и когато стигне до горе се превръща в дракон.Това е!Когато аз изкачих водопада, се превърнах в дракон.-приключиха аз, не исках да засягам темата се "водопада".Дали ако ме попита щях да му разкажа?Имах ли му достатъчно доверие?доверие за какво?Всичко в дома вече е минало и няма от какво да се притеснявам, но все пак..никога не знаеш кога може да срещнеш онези гадни и противни спомени.

- Джес...какво представлява твоя "водопад"...
Спрях да я целувам по прекрасното й тяло и се отдръпнах леко назад, погледнах я в очите, но погледа ми беше напълно искрен...исках да знае, че не играех игра. Исках да знае, че ме е грижа за нея, и че може да ми се довери.
- Знам, че има неща които не ми казваш, неща които криеш от мен...-поех си дъх и продължих.
- Ако...ако не искаш да ми кажеш или ми нямаш достатъчно доверие, не ми казвай...не искам да те притискам.
Давах й свобода да избира за всяко едно нещо...дали да ми каже...дали сме заедно като гаджета...или не. Беше ме страх ако й кажех, че искам да сме двойка или че искам да знам какво е преживяла...ами тогава щях да я "задушавам" и малко по малко, тя щепе да се отдалечава от мен...

Все едно му казах да ме попита!Сега дали да му разкажа?Какво толкова, няма да промени мнението си...нали?Всъщност той не е като мен.Сам се определи като разглезено багаташче, дали можех да очаквам да ме разбере?В най лошия случай....по дяволите не исках да мисля за най-лошия случай.Наистина ли би ме оставил заради това?Не е толкова повърхностен...нали?
-Не мисля че ще ме разбереш.Ако ти кажа...това няма да промени нищо, нали?-попитах неуверено аз и го загледах, той само кимна и реших да му разкажа.Може би нямаше да промени нещата толкова много.
-Моя водопад беше дома в който израснах.Дом за изоставени деца.Нашите не са искали проклетото копеленце и са решили да го изоставят в болницата.Когато родителите ми ме осиновиха реших че съм изкачила водопада.Смятам, че вече не съм безпомощната малка рибка, захвърлена в произволно избран дом от акушерките изродили я.-успях да му разкажа всичко без да прекъсвам, но тона ми не бе от най-любимите.

Докъто говореше не я прекъсвах и я слушах внимателно, без да издавам нито една емоция. Несъзнателно я бях прегърнал по-силно към мен, но когато се усетих, разхлабих хватката си.
- Всички тези неща са те направи това, което си сега. И мога съвсем честно да кажа, че ти си една удивителна личност...
Придърпах нежно лицето й, така че погледа й да се спре върху мен. Приближих се към нея и съвсем леко целунах прекрасните й и неустоими устни...Отдръпнах косата й и прошешнах тихо в ухото й:
- Родителите ти, не са знаели какво съкровище са изпуснали, когато са те изоставили в болницата...
Устните ми се плъзнаха нежно по врата й, но само леко я докосваха и галеха, без да я целуват
- Ти си специална...мнооого специална...
Продължих да я дарявам с ласки още 2-3 минути, след което си изправих главата и се усмихнах мило. Тя беше от дом, а аз от огромно семейство, и все пак живота я бе направил 100 пъти по-добър човек от мен и от повечето ми приятели. За мен нямаше значение от къде е дошла или от какво семейство произлиза...нямах намерения да я съдя по миналото й...

Мамка му, бях толкова щастлива, че наистина ме разбра, че дори не усетих как бяха минали следващите минутки.Веднага след като се съвзех плъзнах ръцете си около него и го прегърнах силно.Исках никога да не ме пуска и да стои вечно до мен.Това ли беше то?Наистина ли го обичах толкова много?
-Благодаря, че...ами за всичко.-усмихнах се, но не както правех обикновено-арогантно и надменно, а напълно искрено, което ме учуди достатъчно много.Устните ми намериха неговите и образуваха страстна, но пък доста нежна целувка.
-Мислех си, че миналото никога няма да ме остави и винаги ще бъде винаги една крачка зад мен.И...ако ти разкажа...ами не знам, може би...-не успях да довърша, а може би не исках.Как ли би се почувствал, ако разбере какво си мислех за него.И все пак, аз имах голямо основание, защото почти всички пишещи ми се за приятели се ометоха веднага щом разбраха.Не исках да изгубя и него, на него държах повече от колкото на всички онези "приятели".

- Какво...не ми казвай, че си помислила, че може да те зарежа заради миналото си.
Това беше просто шега, но когато смеха не последва от нейна страна, разбрах, че найстина си е помислила това...Не може да бъде! Тя ме мисли за толкова лекомислен хлапак!?! А за какъв мислиш, че може да те приеме?!? Глупак такъв...та ти го каза още на първата ви среща...
- Джес...аз...Виж аз може да съм израснал в добро семейство и да имам много пари, но...никога не бих те зарязал заради това, че ти си от дом за деца или, че не си зарината от пари. Никой не си избира съдбата сам.
Докъто говорих едната ми ръка започна да я гали нежно по продължението на гърба, а дъхът ми, гъделичкаше кожата й, докъто усните ми си играеха с настръхналото й тяло.
- Моля те не ме мисли за толкова повърхностен...

-Няма значение.-казах аз като се надявах наистина да остави темата.Не ми бе приятно да говорим за това и никога не ми е било.Най-добре беше да не бърка в раната ми и тя сама ще заздравее.
-Все една, няма да си разваляме настроението с такива теми..нали?-усмихнах се леко аз и станах от леглото.Устните ми го милваха и след секунда го дариха с нежна целувка.
-Аз трябва да ходя на работа.-усмихнах се отново и започнах да събирам дрехите от пода.Трябваше да се изкъпя и да се преоблека, а после и да тръгвам към клуба.Да си призная работата не беше много, а и не беше трудна и имаше доста бакшиши, така че бързо щях да събера парите.И после да ги върна и на Джен.
-Трябва да ида до нас, ще ме закараш ли после?-попитах аз като влизах в банята.Бърз душ и изхвърчах навън.

Тази нейна работа, изобщо не ми харесваше, но мислих да си кротувам...поне за сега. Само когато си помислих как мъжете около нея я гледат и пъхат банкноти в бельото й...ъхх....Челюстта ми беше стегната, ръцете стиснати в юмруци, а очите затворени. Исках да не я пускам никъде...не можеше ли да напусне работата си в клуба и да си намери нещо по....нормално. Когато излезна от банята, аз вече бях облечен и тръгнахме да излизаме от къщата за да я закарам. Почти бяхме вече стигнали до колата и леко я дръпнах към мен, за да се обърне към мен.
- Недей да тръгваш...остани тук...до мен, а утре ще те закарам до университета...просто не отивай там...моля те...
Пробвах се да си задържа безгрижната "маска" на лицето, но за жалост не успях за дълго. Още когато завърших молбата си знаех, че ще ми откаже и ще каже, че трябва да върви там..нали й беше работа...Започна да говори нещо, но я прекъснах с целувка, по-дълга от обичайното. Знаех, че след края на тази наша целувка, тя щеше да ме накара да я закарам...затова не я пуснах веднага, а я задържах в прегръдките си за още един сладък миг.

Дори и да не му харесваше работата ми, трябваше да работя нещо, а защо не това?!работа като работа, защо никой не разбираше?!но какво ли очаквах от богатите разглезени дечица, като всички тук.Няма да докоснат работата, дори да им я сложат в сутиен!Какво се ядосвам, няма смисъл!Няма да се променят,..защото и не искат.
Успях да се отдръпна достатъчно от него и да му отговоря.
-Виж, Ник...това е просто работа.Обикновените простосмъртни хора...-наблегнах на "простосмъртни", исках да се пошегувам-...работят все нещо.И защо тогава ме лишаваш от това удоволствие?Работата е малко, а парите-не!Лесно се изкарват, а на мен ми трябват.-казах аз вече много по-сериозно.Исках да разбере, че това е нещо, което трябва да направя без значение колко не му допада.Той се опита да каже нещо, но успях да го изпреваря и да му се развикам,..е не чак викам, но все пак повишавам тон.
-И не, не искам да ми даваш пари.Не ми трябват твоите, мога и сама да си ги изкарам!-хванах вратата на колата и отново го погледнах.
-Ако не искаш да ме закараш, ще си викна такси, няма проблем!-казах аз, но всъщност май имаше известен.

- Добре, добре...
Поклатих глава, раздразнено и тръгнахкъм към другата врата и казах съвсем тихо, преди да влезна...
- Разбира се, че ще те закарам...хайде влизай.
Хвърлих й бърз боглед и завъртях ключа...колата измърка леко, а аз увеличих музиката...С няколко оборота на волана и вече бяхме на улиците, който бяха извънренно претъпкани. Имаше доста голямо задръстване и реших да мина по някакъв "черен" път...

След като платих на таксиметровия шофьор и излезнах от колата му и почти бягайки тръгнах към хола, където беше DVD-то. Сетих се за гаража, но реших, че това е по-важно или поне в момента. Трябваха ми няколко секунди, за да наглася всичко и да включа телевизора. Седнах на едното кресло около мен и се загледах в картината на него. Това беше нещо като филм, който бе направен от домашни клипчета, на които бяхме аз, Пол и Кат... Двамата с Пол се наливахме, а Кат танцуваше около нас...явно беше някоя от победите ни в началото. След малко още хора се включиха в купона и започнаха да викат името на Пол и моето..."Никс"..."Никс"-отекваха думите в главата ми. Картината се смени и вече гледах как с Пол печелим турнира по покер, който бяхме организирали преди повече от година. И двамата бяхме толкова щастливи и след като се поздравихме по нашия меко казано "лудешки" начин, Катерина се появи и седна в скута ми. Започнахме да се целуваме и аз превъртях картината...бяха се минали около 20 минути когато и последната част от "филма" започна. Отначало бяхме само аз и Катерина...беше нещо като официална вечер ако не се лъжа. Двамата с нея танцувахме, а сега, когато се загледах видях и Пол в далечината с чаша в ръка, както обикновенно. Погледа му беше прикован на Кат и добре оформеното й тяло. Забелявах, че изведнъж се разгневи, погледа ми се върна отново на танцуващата двойка и видях, как ръката ми се спусна от врата чак до основата на кръста на Кат. Видях как двамата се усмихнахме леко един на друг, а в следвашата секунда устните й се впиха в мойте, а ръката ми се зарови в меката коса на Катерина...Чух входната врата, но си помислих, че просто е станало течение...Наблюдавах изражението на Пол и нивото на гнева му ескалираше с всяка изминала секунда, в която двамата с Кат си раздавахме ласки.


Катерина:

връщах се от вкъщи, бях видяла родителите си и сега исках да навестя Ник.Не исках да мисля за онова с Пол, предпочитах Ник да е завладял мислите ми.Почуках на вратата, но никой не отвори и аз влязох, не беше заключено.Чух някаква музика, беше приятна.Спомних си как баща ми ме учеше да танцувам в хола.представи си картинката, 16 годишно моммиче е стъпило на краката на баща си, защото не знае стъпките.усмихнах се носталгично и навлязох в стаята.подпрях се на касата на вратата и тъкмо когато щях да му кажа "здравей", видях какво гледаше.домашен запис как танцува и се целува с някакво момиче.изглеждаха наистина влюбени,...особено тя.май това беше момичето за което пол говореше...
издишах тежко, исках да се успокоя, не ми допадаше да го гледам как я докосва и...исках аз да съм на нейно място.а още повече не ми допадна, че той гледаше записа.Все едно, издишането ми май стана по-шумно от предвиденото и той се обърна.прочетох ненавист в погледа му, но знаех, че не беше отправен към мен...може би към записа?Да, точно към него беше...или се надявах да е...
-ъъъ...аз само...не беше заключено и...-започнах аз и се приближих към него.седнах на облегалката и му се усмихнах като се правех, че не знам какво гледа.

- Знаеш ли какво е това...Това са записи от миналото ми с Катерина и Пол. И няма да повярваш кой ми ги е пратил. Пол...Как си позволява...
Говорех забързано и пулсът ми се ускоряваше с всеки изминал момент. Какво по д*волите си мислише, че ще направи с това?! Да ме ядоса? Определено.
- Следващия път в който видя кривата му усмивка, мисля да му я свали един път завинаги. Играе си с мен, играе си с теб, но няма да му позволя да ме връща назад в миналото. Особено за неща, които той е пречинил.
Станах от креслото и започнах да крача нервно. Тръгнах към DVD-то, но не го изключих, а го дръпнах с всичка сила, при което около мен се разхвърчаха кабели и счупени парчета пласмаса. Не исках да поглеждам така Джес, не знаех какво си мисли за мен в момента, но бях сигурен, че не е очарована от държанието ми. Облегнах се на стената зад мен и затворих за миг очи.

усмихнах се отново, но той май не ме видя.облегнат на стената, затвори очи и аз се приближих към него прокарвайки ръце по тялото му.Всичко тове ме възбуждаше ужасно много и само мисълта, че е близо до мен ме караше да се чувствам невероятно.ръцете ми се плъзнаха по гърдите му и погледа му накрая серещна моя.усмихнах се сякаш му казвах, че няма проблем и дори може би ми харесва.всъщност така си беше.това че ми показваше колко не му харесва държанието на пол ме караше да се чувствам страхотно.притиснах тяло към неговото и устните ми се впиха в неговите, без да му позволя да протестира.

Устните й се впиха в мойте и бързо ръцете ми зашариха по гърба й и я притиснаха към мен. Да мога да докосвам всяка част от тялото й, ми доставяше невероятно удоволствие. Толкова ме възбуждаше с тези нейни сладки устни. Отново аз взех надмощие *не за дълго* и я претиснах към стената и езика ми се спусна по врата й стигайки до началото на гърдите на Джесика, усните ми се плъзнаха по голата й плът и се впиха в нейните. Хванах я за ръката й и помогнах да се настани на широкия диван.
- Връщам се веднага...
По най-бързия начин отидох до кухнята, взех купа с ягоди и бита сметана. Върнах се след минутка и оставих нещата от кухнята на малката масичка до мен. Малка доволна усмивка се изписа на лицето ми при вида й на нетърпеливия й поглед. Ръката ми се спусна бавно по краката й чак до края на потника с който беше облечена. С леко движение и малко помощ от нейна страна, пречките пред мен наречени "дрехи" започнаха да падат на земята. Когато остана само по бельо взех сметаната и направих малка лентичка по цяпото й тяло. Езика ми се спусна бавно по лентата сметана, бавно и мъчително. Взех една ягода и я търкулнах нежно по цялото й прекрасно тяло, когато стигнах до бикините, само с пръст проследих дантелата по карая и с малки целувчици обсипах, цялото това съвършенство, докъто не се върнах на апетитните й устни.

всичко това ми беше толкова приятно и ужасно възбуждащо, че нямах търпение за следващото му действие.Когато донесе ягодите и сметаната очите ми блеснаха и доволна гримаса се разля по лицето ми.езика му се спусна по тялото му и това ме караше да се чувствам страхотно, не исках никога да го отделя от там, но пък сега бе мой ред.исках и аз да се позабавлявам малко.
дръпнах го така, че сега беше легнал на дивана, а аз върху него.Пръстите ми се плъзнаха по колана му и дрехите бързо излезнаха от картината.ухилих се още по доволно и сметаната сега рисуваше по тялото ми.започнах да облиззвам корема му и да слезам навно надолу.
-Май това си имал прведвид под да хапнем, а?-изкисках се леко аз и отново продължих надолу, докато не стигнах оново желано от мен място между краката му.Пръстите ми се впуснаха в игра с члена му, а след минутка го пуснаха и отново взех сметаната.потопих пръст в нея и бавно го облизах, като гледах всяка една реакция от негова страна.Определено бе секси и възбуждащо...чувствах го и това караше и мен да се възбуждам още повече.копнеех за кулминацията, но колкото повече търпях, тя ставаше все по сладка...

С всяка изминала секунда, тялото ми можеше да се предаде без проблем на Джес, но реших, че всичко ще приключи твърде бързо ако го направя. Изправих се в седнало положение и махнах ръката й от устата й. Беше толкова секси, особено когато си играеше с мен. За секунда я погледнах в очите, но не след дълго ръката ми се спусна по кръста й, хвана я леко и примести отново под мен. Целунах я жадно и леко захапах долната й устна, ръцете ми се спуснаха палаво по тялото й и се спряха на външната част от бедрата на Джесика. Пръстите ми се впиха в тях, но не прекалено, за да я наранят. Взех поредната ягода и с нежни движения погалих устните й с нея, слезнах по гърдите й, корема...тази мислена "пътечка" минах й с усните си, като понякога включвах в играта и езика си. Едната ми ръка се плъзна между краката й и се заигра с интимните й части. С другата я хванах за врата й бавно, предърпах Джесика към мен, за да мога с целувки да заглуша виковете й. Движенията на ръката ми която беше на най-разгорещената точна на Джес, не спираше и за момент. От бавни на бързи и обратното, пръстите ми не спираха да й доставят удоволствие.

ръцете му караха цялото ми тяло да настръхва и тръпне в очакване.отново бях отдолу, но вече нямах против.пръстите му се заиграха с интимните ми части и от устата ми излязоха няколко силни стона, но скоро бяха заглушени от устните му.исках го все повече и повече и бях готова да се предам за да получа каквото исках.май той искаше да продължим с това, така че аз нямаше да се противя.толкова ме възбуждаше, че бих направила всичко което поиска.
-Ник...не...спирай-накъсано казах аз докато се извивах под ръцете му.толкова ми харесваше усещането, че не исках да отделя ръцете си от мен.
скоро се дръпна назад и аз станах в седнало положение.Погледнах го и усмивката която се появи ме накара да искам още и още.Бутнах го леко и се изправих като станах от дивана и тръгнах настрани.Погледнах назад, той ме следеше с поглед.Ухилих се и започнах да свалям нещата наредени на масата.След момент се качих върху нея и прочетох недуумление в очите му.
-Може би ще загубя тренинг, а пък смятам че и на теб ти харесва.-ухилих се аз и се изправих на масата като направих жест с ръка, че искам музика.Той нързо се погрижи да получа и скоро поклащах тяло на масата.бавно и съблазнително съблякох сутиена си и взх битата сметана като намазах с нея гръдта си.повиках го с пръст и той се приближи като ме хвана с ръцете си през кръста и ме свали от масата.отново стъпих на земята и усетих как устните му с малки целувки се спускаха към сметаната.усмихнах се доволно и ръцете ми впиха пръсти в косата му, разрошвайки я.езика му се впусна в палава игра със сметаната, като от време на време включваше и зърната ми...

Когата видях какво беше замислила, на лицето ми се появи палава усмивка. На няколко пъти едва се стърпях да не стана от дивана и да спра игричките ни. Когато покри гърдите си със сметана се изправих бързо от мястото си пъргаво отидох до нея. Свалих я от масата до мен и устните ми се спуснаха към сметаната. Повдигнах Джесика и я оставих да седне на масата, а краката й се заключиха зад гърба ми. Целунах я страстно, а след това с много по-нежни, малки целувчици започнах да се спускам към целта си. След няколко мъчително бавни движения езика ми се спусна по целта си, а от време на време захапвах леко зърната й. Ръцете ми шареха по тялото й тяло и не исках да спирам скоро с всичко това, но изгарях от желание за нея. Как можеше едно момиче да ме влудяваше до такава степен. Чувството да си играя с тялото и да й доставям удоволствие, беше незаменимо. Сърцето ми започна да бие лудешки в гърдите ми и с всяко следващо движение, разбирах, че няма да издържа дълго така.
- Казвал ли съм ти колко си...
Не можах да довърша изречението, защото в момента не можех да съм далеч от устните й. Ръката ми се вплете в меките й коси, докъто ние се целувахме с все по-голяма страст. Започвах да се мисля, че не просто искам да съм до нея, а....а ми е нужно. Дори най-малкото и незначително докосване на Джесика ме караше да загубя всякаква представа за място, проблеми и време. Несъзнателно я предърпах още по-близо до мен, ако това беше възможно...сега телата ни горяха, плътно едно до друго, а устните ни се разделяха само колкото да си вземем дъх, но през това време, аз обсипвах врата й с целувки.

всичко беше перфектно но аз вече не издържах.Просто трянваше да го имам..и то веднага!Пръстите ми впиха нокти в гърба му, но май не беше толкова нежно колкото исках.устните ми се отлепиха от неговите само за няколко кратки думи-Искам те!Веднага!-и отново се впиха в неговите.
Краката ми го придърпаха още по-близо и ръцете ми започнаха да свалят натърпеливо боксерките му и скоро се озоваха на земята.краката ми отпуснаха хватката си, така че да сваля и бикините си, но ръцете ми отказваха да се отделят от тялото му.Беше толкова секси и не исках да се отдалечавам от него дори за момент.