Къщата на Николас Пейн

Само това чаках. Бързо свалих бикините й и я предърпах на ръба на масата. Миг по-късно, проникнах бавно и внимателно, но с всеки тласък, желанието ми се увеличаваше също и с удоволствието и започнах да забързвам темпото с всеки изминал тласък. Виковете й, които огласиха стаята, ме подлудяваха. В един момент ръцете ми я бяха хванали, но в следващия вече шареха по голото й тяло. Колкото и да ми харесваше да я карам да крещи от удоволствие, много повече ми харесваха меките й устни. Предърпах глвата й с ръка и впих жадно устни в тези на Джес.

тласъците ставаха все по бързи, а удоволствието изпълваше цялото ми тяло.Краката ми го бутаха все по силно към мен, сякаш можеше да бъде по-близо.виковете ми огласяха стаята, но скоро бяха заглушени от устните му.Обожавах ги, не бих ги отказала за нищо и точно в момента исках да не ги отделям от своите.Моментите в които си поемахме въздух бяха мъчителни заштото трябваше да се отдалеча от устните му.тласъците започваха да сменят бързината и силата си и това ме караше да настръхвам.извивах тялото си под ръцете му, и само след минутки се отпуснах назад и само ръцете му и краката увити около кръста му ме държаха да не падна.усмихнах се доволно, но просто нямах повече сили, че да се изправя.с малко помощ от него ръцете ми се увиха около врата му и притиснах тялото си към неговото.още еедна страстна целувка и главата ми се отпусна на рамото му.

Беше толкова прекрасно това усещане, да съм в нея и да усещам Джесика с всяко едно от сетивата си. Когато се отпусна на рамото ми, хванах я с двете си ръце и положих легнала на дивана. Нежно ръцете ми я галеха, докъто усните ми даряваха с ласки отпуснатото й тяло. Станах от дивана и отидох до шкафа с алкохол. Изкарах от там бутилка уииски и се върнах при Джес. Въпросителния й поглед ме накара да се усмихна леко, опита се да се изправи, но преди да успее, я притиснах с тялото си, а устните ми спряха простестите, които може би щаха да последват. След минутка махнах капачката на шишето и полях корема на Джесика с уиискито. Езика ми се спусна в "трудната" задача да присуши всяка една капка от нея. Ммм тя беше удивително вкусна...

това с алкохола ми допадна, но само след минутка дръпнах шишето към устните си и започнах да отпивам големи глътки, въпреки че доста от течността се стичаше по лицето и врата ми.устните му се заизчакваха нагоре и започанха да облизват алкохола от мен, а после се впиха страстно в устните ми.Ръцете ми го бутнаха така че сега той се намираше отдолу, това започваше да ми харесва.пръстите ми започнаха да се разхождат по гърдите му слизайки бавно към корема му и по-надолу.впуснаха се в палава игра с члена му, а скоро и езика ми също се изкуши да си "поиграе".Пръстите ми се спуснаха по обратния път докато езика ми го дараваше с нежни ласки.Ноктите ми осатвяха червеникави следи след себе си и усещанамех как тялото му потръпва под тях.От устните му се разнесоха няколко стона и аз отново намерих устните му и стоновете се разнасяха само из устата ми, което ме караше да изтръпвам и също да викам, но езика ми бе зает с нещо по-важно от това.сега се без аплел в неговия и нямаше намерение да се отплита скоро.

Няколко силни стона се промъкнаха от устата ми когато стигна до интимните ми части. За сълежение не бяха единствените и бях благодарен на Джес, че спря останалите с целувките си. Тялото ми беше настръхнало под нейното и гореше от страст. Бързо и не толкова внимателно я преобърнах и тя за пореден път за тази вечер, се намираше под мен. Както преди малко краката й се стегнаха зад гърба ми, но се дръпнах от нея за малко, за да ме освободи.
- Отпусни се красавице....
Вплех устни и език с нейните, но не след дъгло усните ми се спускаха надолу по нея. Кокато стигнах до долната част от корема й, дясната ми ръка се спусна нежно по най-разгорещената част от нея. Не след дълго, пръстите бяха заменени с нежни, бързи и бавни движения от страна на езика ми, придружен от устните ми.

удоволствието беше неуписуемо и няколко стона се разнесоха из стаята.Пръстите ми се впиха в дивана и момент по късно го придърпаха нагоре към мен.Целунах го страстно и отново започнах да го придърпвам с краката си.Исках да е близо до мен, колкото се може по-близо!Само след момент краката ми се отпуснаха на дивана и стъпиха здраво, давайки ми опора.Тялото ми се повдигнах нагоре срещайки неговото и той отново проникна в мен.Силен стон се изскубна от устните ми, но скоро в тях бяха впити неговите.Ръцете ми зашариха по гърба му дерейки го съвсем леко.Всичко ставащо в момента ми доставяше уникално удоволствие и не бих го пусинала да си тръгне никога!Пръстите се спунаха надолу към дупето му и впих нежно ноктите си в него.Имах чувството, че всичко това не се случва наистина.Сякаш е прекалено добро че да е истинско.Може би сън?Не знам, но ако беше така не исках да се събуждам, навън ме чакаха толкова проблеми.Не ми се излизаше от къщата му, тук ми се случваха само добри неща...нали?Е добре де, почти.Но това е минало, сега няма защо да мисля за него, той ниикога не бо го повторил...нали?Мамка му, защо постоянно повтарям "нали"?Не съм ли сигурна?А исках ли да съм сигурна?Тоест, вярвах ли му достатъчно, че да му се доверя и да съм сигурна, че онова момиче е минало?надявах се силно, но всичките тези мисли ме бяха отвели от главното чувство което изпитвах седа, а именно удоволствието.Върнах се на него и реших, че вече ми е достатъчно времето отдолу.С едно бързо движение се озовах върху него и обърканата му физиономия ме накара да се разсмея.притиснах ръцете му над главата и се наведох напред като прошепнах едва едва в ухото му:
-Ти си мой!Само мой!-казах бързо аз и устните ми започнаха да целуват врата му, като след тях оставяха горящи следи, които виждах колко му харесват.Усмихнах се между целувките но не спрях, а с едната ръка бавно напипах сметаната.Надигнах се нагоре и пуснах ръцете му, но преди това го накарах да стои мирен, е по скоро му заповядах, но това е друг въпрос.
-сега искам да си мирен!Мноого мирен...-проточих аз и сметаната се понесе по корема му.След момент потопих в нея една ядода и бавно я понесох към устните си.Захапах я и се наведох към него, така че да отхапе онази половина от нея, която се показваше навън от устните ми.Щом се приближих достатъчно близо, устните ни се впиха и в играта на езиците ни сега се бе включила и ягодата.

Всяко едно движение, всяко едно докосване ме караха да искам да крещя от удоволствие. След малко се намирах под горещото тяло на Джесика. Ръцете й бяха притиснали моите към дивана и това не ми харесваше. Все пак нямах възможността да я докосвам.
- Ти си мой! Само мой!
Прошепна тихо в ухото ми и цяпото ми тяло се напрегна когато езика й се спусна по врата ми. Исках да й отоворовя, но в момента бях твърде зает, да се наслаждавам на ласките й. Когато пусна ръцете ми се опитах отново да я прехвърля на моето място, но ми каза да стоя мирен...По дяволите...беше адски секси когато контролираше нещата в свои ръце...или поне се опитваше да ги контролира. Не можех да издържа повече така. Никога през целия си живот, не бях изпитвал толкова силни чувства към друго момиче. За пръв път, някой можеше да ме накара да се разтопя в нежните й ръце. Всяко едно вижение дори и незначително да беше то, караше вълна от желание да преминава през мен, като електрическа заря бушуваща в мен. Буквално можеше да ме накара да се моля, да не спира с всичко това. Желаех да целуна всяка част от нея, да е имам...само за мен...Исках я отново плътно до мен, но знаех че ако продължим с това темпо и с тази страст, щяхме да свършим скоро, много скоро, а това беше последното ,което желаех да се случи. Реших, че няма да е лоша идея ако се оставя за малко в ръцете на Джес...Изгарях да разбера, какво е замисила този път. Номера с ягодата и сметаната ми хареса изключително много и бях толко благодарен, че се наклони към мен, за да ми подаде ягодката и най-вече да впия устни в нейните. Опита се да отдръне отново от мен, но ръцете ми не й позволха. Хванах бедрата й от външната страна и я дръпнах към тялото си. Грубо, ръцете ми се спуснаха да изучават голото й тяло. На няколко места, като бедата и сладкото й, стегнато дупе, пръстите ми се впиха по-силно, а езика и устните ни, не спираха да си играят едни с други. Лявата ми ръка бутна лицето й нагоре и колкото и мъчително да беше, да се отлепя от палавите й устни, успях след края на поредната целувка. Езика се спусна по нежната й шия, а устните ми засмукаха врата й, оставайки червени следи. Нямах и представа дали й харесваше точно този мой номер и не след дълго, езика ми се спусна в палава игра с гърдите й, а пръстите на дясната ми ръка се върнаха на оново място, което караше Джес, да се извива и крещи от удовоствие. Това, че не протестирах, да ме се настани върху мен и ми "заповяда" да съм мирен, не значеше, че ще спра да си играя с невероятното тяло на Джесика...а може би и не можех да се спра..тя...беше твъре изкушаваща.

всичко което правеше Ник ме изкараваше от кожата ми, но тези проклети ръце ме побъркваха, караха ме да викам и да не ми пука как къде или колко силно, но трябваше да викам.Ръцете ми се приха в гърба му, а тялото ми се извиваше под неговите.отново бях притиснала тялото си към неговото и сега лежахме на дивана.Не бях усетила как и двамата се бяхме отпуснали, но определено ми харесваше на какво лежах в момента. За момент затворих очи и си припомних всички моменти от най-скорошния нататък.Видях телата ни вплетени едно в друго, после отново онзи запис, а после и случката в ресторанта.Видях и Пол, гадната му мазна усмивчица, която ме подлудяваше...отворих очи, не исках да мисля за него сега.Отново погледа мисе насочи към Ник и му се усмихнаах мило.
-Невероятен си...не искам никога да спираш с това което правиш, а именно да ме караш да излизам от кожата си.-казах задъхано аз и пръстите ми започнаха да се разхождат по гърдите му, където бях положила и главата си.

Дишах тежко и бях се загледал в тавана на стаята. Дали наистина това между нас ще продължи дълго? Или тя щеше да ме замени за някой по- добър в тази игра, от мен...
- Невероятен си...не искам никога да спираш с това което правиш, а именно да ме караш да излизам от кожата.
Усмихнах се леко и върнах погледа си на Джесика и отново въпроси започваха да изплуват в главата ми. Мамка му!! Какво ми ставаше?! Не можех ли просто да се насладя на момента. Приближих лицето си до нейното, а устните ни се допряха, но не я целунах.
- Докъто ме искаш...няма да спра...обещавам ти.
Усмихнах се още по-широко, но вместо да я целуна, станах от леглото и придърпах бутилката с алкохол. Трябваше да спра да мисля за Пол...нямаше да се случи нищо между тях двамата нали?!?

Разбираше, че го исках.исках да е мой и аз негова!Никога нямаше да го пусна, притиснах тялото си в неговото и устните ми не издържаха и го целунаха.
-искам да си мой завинаги.Само мой.И аз твоя...-не усетих как се изплъзна от устнитее ми, но не съжалявах че го казах.отново започнах да целувам тялото му и скоро отново се върнах на устните му, бяха толкова опианяващи, че сякаш бях пристрастена към тях.Исках още и още и бих дала всичко че да е до мен.

"И аз твоя"...не можех да повярвам на това, което каза...Отделих устните си от нейните и я погледнах объркано...
- Това...ъм...значи ли, че си моя? Само моя...
Погледнах я в очакване и зачаках отговора й. Не бях и предполагал, че можеше да ми го каже... Едва сдържах усмивката си и я прикривах с леко напрегната физиономия. Несъзнателно ръката ми се плъзна по кръста й и я предърпа по-близо към мен.

тялото ми отново се долепи до неговото.Просто не успявах да устоя на изкушението, а то бе точно той!устните ми се долепиха до неговите и го целунах нежно, а след малко се отдръпнах леко настрани като легнах до него и загледах тавана.
-Ами...май да.-усмихнах се някак доволно но също така виновно.Нямах представа защо, но се чувтвах виновно че сега трябваше да го повтарям.какво ми ставаше?Аз го обичах!защо беше толкова странно да му кажа че съм само негова.и все пак ми звучеше странно да принадлежа на някого.Но пък това беше Ник..как да не се предам в ръцете му, като знам, че винаги ще е там да ме хване?Усмихнах се и повторих по-уверена.
-Само твоя.и ти мой.-казах още веднъж и го погледнах в очите като подпрях глава на ръката си.

- Само твоя. И ти мой.
Каза тя, след което ме погледна право в очите. Малко по малко, и моята усмивка започна да расте и след няколко секунди, усещах, че целия сияя от щастие. Толкова ли значеше за мен една дума?! Не трябваше ли всичко това да се покаже по някакъв начин... За Бога! Млъкни!! Какви са тези глупости?! Джесика каза, че е само моя и аз и вярвам! Целунах я бързо и се изправих от дивана. Хвнаха и нея за ръката и я поведох към стаята си. Когато се качихме в нея, взех няколко кърпи и влезнахме заедно в банята. Пуснах топлата вода и прибавих малко студена, за да стане перфектна.Придърпах и Джесика под душа и я целунах нежно по рамото. Беше с гръб към мен и ръцете ми се спряха на ханша й. Още няколко целувки и се измъкнах от прегръдките й.
- Мисля...да те оставя на спокоиствие...поне за малко.
Разбира се, че не исках да се махам от банята, но можеше да иска няколко минути спокоиствие. Усмихнах й се леко, увих едната кърпа около кръста си и слезнах в гаража. Когато светнах лампите бях в шок...при вида на колите ми цялия изстръпнах от вълнение и малка част спомени. Как изобщо беше възможно да ги гледам отново. Едната кола преди време беше хвърлена на бунището...след последното си състезание, а другата...Мамка му! Дори не помнех какво бях направил с втората си кола, но очевидно хората на Пол, се бяха постарали да ги преведат в отличен вид. Не знам колко време бях останал така втренчен в тях, но след малко чух гласа на Джесика зад мен.


Състезателната кола:


Колата на Ник:

Влезнахме в банята и преди да се усетя, вече бях сама под водните струи.изкъпах се колкото се може по-бързо, защоро не исках да съм далеч от него...След известно време увих кърпа около себе си и бързо потърсих Ник и го намерих в гаража, гледаше изумено някаквин коли.Приближих се и също ги огледах, бяха .... карсиви.не че разбирах много от коли де.
-Ей, да не би да си намери друга красавица?-подхвърлих аз закачливо и ръцете ми се намериха на раменете му, докато погледа ми беше насочен къ м колите.долепих тяло до него и водните капки бързо покапаха по кожата му.

Зарадвах се, че отново е край мен и бързо се обърнах към нея, оставайки колите зад гърба си. Спуснах пръст по голата й ръка и целунах нежно устните й.
- Хайде...време е да си починем.
Усмихнах се и се върнахме в спалнята ми. Отворих гардероба и извадих тениска за Джес и боксерки за мен. Минах през банята за отрицателно време и се мушнах в леглото при Джесика. Обвих ръце около тялото й и я целунах за лека нощ.
- Сладки сънища, красавице...
Малка усмивка се появи на лицето ми и след малко вече се намирах в странен сън.

Вече лежахме един до друг, вплели телата си и усетих как Ник се унесе.Скоро съня повали и мен и също затворих очи.бях уморена и исках да заспя и да си възвърна силите колкото се може по-бързо, за да бъда готова за още и още от Ник.
Минаха няколко часа и очите ми се отвориха, сякаш чувах някакъв шум.заогледах се наоколо и видях, че прозореца е отворен, а навън духа силен вятър.станах и го затворих, а когато се върнах чух Ник да казва нещо от порядъка на "Как можа?!", аз се обърнах и погледнах прозореца, после и Ник.За прозореца ли говореше?искаше да го отворя ли?Не разбирах.
-Ник?Какво искащ?-попитах аз съвсем тихо, но не чух отговор, май нямаше общо с проклетия прозорец.Легнах отново до него и заспах отново.
След известно време се събудих отново, но когато потърсих Ник с ръка не го намерих и това ме накара да стана рязко и да се огледам за него.

Съня ме върна в ноща когато намразих Пол, а въпросната вечер бе когато го заварих с Кат в леглото. Всичко беше мъгляво и неясно, повечето моменти ми се губеха, но когато се събудих, си спомних последния си разговор. Станах от леглото, за да не събудя Джесика и влезнах в банята да се оправя. След извесно време слезнах в кухнята и реших да й направя закуска. Засмях се на ум, при мисълта, каква гледка съм докъто готвя. Все още бях само по боксерки и реших, че е добра идея да наметна една пристилка. Така...вече готов за "работа" започнах да приготвям сместа за палачинки. Не след дълго започнах да ди пържа, а след още 10 минути вече ги сервирах на масата пред мен. Отворих хладилника и взех шоколад и кленов сироп, налях в две чаши натурален сок от ананас. Седнах на единия стол и затворих за миг очите си. В следващия момент усетих меките устни на Джесика и веднага усмивка се появи на лицето ми. Беше толкова приятно да е около мен, дори и нищо да не правехме, самото й пристъствие ме успокояваше.

Свалих тениската му и потърсих дрехите си, но само бельото ми бе при мен.Слезнах долу да намеря и другата част от облеклото си, но аромата на палачинки ме спря и просто придърка пъм себе си.Влязох в кухнята и видях Ник, затворил очи да стои сам пред чиния с палчинки.Усмихнах се и бързо го целунах, усетих как също се усмихна и седнах срещу него на кухненския плот.
придърпах чинията към себе си, като потопих леко пръста си в шоколада.Облизах го бавно и погледа му следеше движенията ми.След малко отново пръста ми попадна в шоколада, но после не отиде в моята уста, а тази на Ник.Облиза го нежно и аз отново се захванах с оалачинките като настървено започнах да ги ям.Обожавах когато ми приготвяшв закуска, нямаше нищо толкова хубаво като да се събудя до него, а в кухнята да ни чака закуска направена лично от него.
Ту хранех себе си, тук ма моменти му давах да опита.и той се нуждаеше от енергия, и дори да не делях храна, не исках да съм едоист спрямо него.
-Какво сънува?Вчера вечерта измърмори нещо, не те разбрах.-казах му аз и го загледах въпросително.Какво бе онова нещо накарало го да каже "как можа" или каквото там каза...
-Ъм..аз мисля да отида до университета.Не сум се мяркала там от доста време на сем.-засмях се виновно аз и го погледнах.Не очаквах да ми се скара или смъмри, но все пак не би ме изненадало...много.

- Аз...не си спомням точно,но не е нищо.
Направих се на замислен и лицето ми не трепна, но когато я излъгах без дори окото ми да мигне, имах чувството, че нещо в мен се сви. Но не можех да й кажа как след като правехме умопомрачаващ секс, съм сънувал Катерина и Пол. Ако й разкажех какво ли щеше да си помисли?! Че изпитвам носталгия към Катерина и за стария си начин на живот?! Разбира се, че не беше така, та аз не исках да си спомням лицето й дори. Както и да е, Джес заговри за университета и реших да не споменавам темата относно съня си отново.
- Ъм..аз мисля да отида до университета. Не съм се мяркала там от доста време на сам.
- Не мислиш ли, че не е толкова лоша идея да го посещаваш редовно...
След секуда се замях и се приближих към Джес, застанах зад гърба й и поставих ръце на ханша й. Целунах нежно рамото на Джесика и се заизкачвах по врата й. Изкушавах се да не махна палачинките от ръцете й, да я целуна и отново да почувствам онази прекрасна тръпка, когато тя беше в прегръдките ми.
- Ако искаш, мога да те закарам до вас, а след това и до университета.
Дръпнах се назад, за да не й преча и я обърах с лице към мен, потопи пръст в купата с течният шоколад и направих тънка линия близо до устните й. Погледна ме на криво и се засмях. Джесика взе една салфетка и тръгна да се почиства, но преди това да се случи, ръката ми се стрелна нагоре и отдръпна нейната. Приближих се към нея и с помощта на езика и устните си, вече нямаше и следа от шоколада. Дръпнах се от нея и започнах да си играя с косата й, надявайки се, че не преча

Всичко което правеше за мен беше толкова сладко , особено когато се опитваше да не ми пречи...И все пак, това с университета ми се стори малко дразнещо.Да не би да ми беше баща, че да говори така.Какво го интересуваше дали ще съм там или..Ох нямаше смисъл и никаква причина да му се ядосвам, просто щях да възразя малко и да тръгвам.
-По добре ми е когато съм с теб, там няма заради кой да ходя.Дори като се замисля и сега не ми се ходи много много.-нацупих се съвсем малко и после се засмях.ръцете ми оставиха закуската и го придърпаха към мен.устните ми се впиха в неговите и след малко се отдръпнах с целувка.

- Ммм...красавице, мислиш ли, че искам да те пускам където и да е?!
Облегнах се на кухненския плот, придърпах Джес към мен и направих нещастна физиономия. Не след дълго, не издържах и започнах да се смея. В моменти в като този, толкова спокоини и незначителни, на пръв поглед, но те бяха толкова приятни. Исках да остане с мен през целия ден и да е не се отделя от мен, но не можех да й позволя да зареже всичко заради това, че иска да е с мен.
- Трябва да отидеш...Хайде, няма да е толкова зле. -усмихнах се й с пръстите на едната си ръка, се заиграх с кичур от косата й.
- Ако можеше и аз щях да влезна в часовете ти, но няма как да стане...
Приближих се към нея и целунах нежно сладките й устни, но целувката продължи малко по-дълго от плануваното, защото знаех, че най-верояно отново ще спори с мен.
- Послушай ме...-усмихнах й се и я погледнах мило.

Прибрах се ядосан и бързо намерих бутилка уииски в един от шкафовете в кухнята. Минах през моята стая и се преоблякох в къси панталони и потник след което навих около ръцете си бинт и тръгнах към фитнес залата на приземният етаж. Когато влезнах вътре първо пуснах музика и я увеличих до дупка, песните на любимата ми група- "Three Days Grace", изпълваха тихото пространство около мен. С всеки удар, който нанасях на боксовата круша, малко от яростта ми си отиваше. Не знам колко време бях прекарал така, удряне на проклетата круша и поемане на голямо количество алкохол, съпътствано с цяла кутия цигари. Не знам колко време прекарах в залата, удряйки все по-силно мишената си, но когато приключих, алкохола бе свършил и ми оставаше само една цигара. Запалих и нея и тръгнах към банята си, загасих изгорялия фас в пепелника и влезнах под душа. Малките капчици вода се спускаха по мен и се унесох в размисли какво по дяволите правех сега?! Оставях ли Джесика сама заради някаква глупост с Пол...Не, не не....не можех без нея и го знаех много добре, излезнах бързо от банята и след няколко минути се приготвих за излизане. Взех ключовете от колата и по най-бързият начин изхвърчах към дома на Джесика.

не издържах исках да го видя, да поговорим и просто да му обясня.Нямаше да го убеждавам, че съм направила грешка и няма да я повторя, знаех, че това бе просто една лъжа.не исках да го залъгвам...него или себе си.просто исках да не си мисли, че наистина съм се прествувала за всичко.Аз наистина го обичах и то много, сега нищо не се е променило...
почуках на вратата, никой не ми отвори и аз влязох, тъй като явно бе забравил да заключи.Бутнах вратата леко и надникнах вътре, но нямаше и жива душа.Дали беше тук?По дяволите исках да е тук!
Заизкачвах се по стълбите и скоро стигнах до спалнята мму.Ръката ми се спря когато докосна бравата, но после отново я пое и отвори бавно и внимателно.
-Ник...?-започнах неуверено аз и когато влязох в стаята и видях изгасените лампи нещо се преобърна в мен.не беше тук, не беше в стаята си.Прехаоах устни и сълзите ми отново започнаха да излизат, но ръцете ми веднага ги спряха и когато се реших да тръгвам, чух шум, сякаш някой бутна нещо.Обърнах се и запалих ламапта, като видях Ник, очите ми блесната и усмивка се пкачи на лицето ми, но скоро се махна.
Изражението ми бе изстрадало и много виновно.
-Ник...аз...нека поне ти обясня.знам , че не ти се слуша, но не искам да останеш с грешно впечатление.искам само да ме изслушаш, после ще си отида ако това е това което желаеш...-каза аз като напарвих крачка напред и затаих дъх за следващото му движение и реакция.исках да разбера дали ще получа шанса поне да обясня...

Чух гласът на Джесика и си помислих, че сънувам, но когато лампата се светна, разбрах, че всичко това не беше просто сън. Отново бях в гадната реалност в която умирах за Джесика, но никога нямаше да съм с нея отново.
- Не...Моля те. Недей...не искам да слушам каквото и да е.
Разтърках очи сънено и я погледнах уморено. Исках да стана да я прегърна силно и да не я пускам никога...да е само и единствено моя, но и двамата знаехме, че нямаше да се случи отново.
- Джес...не искам да те виждам повече не защото не мога да те гледам, защото те мразя, а защото ме боли. Адски много ме боли от всичко това...това беше Пол...И ти му каза, че...че...
Не можах да си довърша изречението и само поклатих главата си, разочаровано. Станах от леглото и потърсих кутията с цигари, беше на шкафа, където беше и бутилка с водка. Запалих цигарата си и отпих солидна глъдка направо от бутилката, след което затворих очите си и усетих как те се напълнига със сълзи.
- Моля те...тръгвай си и не се връщай. Забрави ме, няма да е толкова сложно.-засмях се иронично и продължих- Остави ме на алкохола, цигарите и самотата, а ти върви да изчукаш Пол...махай се от мен и живота ми...умолявам те...

Очите ми се напълниха със сълзи и колкото и да се опитвах да ги спра, накрая няколко се отрониха от лицето ми.Подпрях тялото си на стената и погледа ми се спусна към Ник, койото дръпваше от цигарата си.Исках сега да бъда до него и пръстите ми да търсят фаса, а усмивката на лицето му да м кара да се чувствам сигурно.
-Ник аз те обичам!Това с Пол не беше нищо, просто...момент на слабост.-пророних едва аз и отново погледнах към земята, сякаш сега ме изпитваха по георграфия, а аз нямах и понятие къде се намира проклетата Гана.
-беше просто секс, ти ме осатви на пейката и с;ед всичко което каза имах нужда от...-имах нужда от Ник, но той не бе там.Пол веднага се отзова и може би след всичко което направи исках просто да се отдам на порива, макар и породен от ниаккви чувства.
-имах нужда от...по дяяволите имах нужда от теб.-повиши само леко тона си и в очите ми отново изплуваха няколко сълзи.Въпреки, че бях ядосана, болката беше двойно повече.Исках да я спре, да спре всичко и просто да ме поеме в прегръдките си, но той продължаваше да лежи на леглото.